Как да се преборите с неприятелите, които го нападат

Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ

В началото на март при първа възможност трябва да се проведат предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване със слънчоглед. Те включват брануване и култивиране (на дълбочина 6-8 см). Качественото провеждане на почвообработките е от важно значение за намаляване числеността на някои вредители, за редуциране на плевелната растителност. С предсеитбеното култивиране при слънчогледа се внасят азотните минерални торове. Торенето с фосфорни, а при необходимост - и с калиеви торове (в нашата страна значителна част от почвите са добре запасени с калий), се извършва през есента преди основната обработка (дълбока оран - 25-30 см). С дълбоката оран се внасят при наличност 1-2t/дка оборски тор. Нормите за торене трябва да се определят след химичен анализ на почвата. При липса на данни от почвен анализ ориентировъчните норми за азот и за фосфор са 10-12 кg/дка (активно вещество), за калий - 6-8 кg /дка (активно в-во).

Слънчогледът се развива най-добре на почви с мощен хумусен хоризонт, с по-тежък механичен състав, с добра структура и добра влагозадържаща способност, без излишно преовлажняване. Най-подходящи райони, с почвено-климатичните показатели, които задоволяват във висока степен изискванията на културата, са западната и централната част на Дунавската равнина, Лудогорието, централната и източната част на Добруджа и Бургаската низина.

Подходящи предшественици на слънчогледа са зърнено-житните култури със слята повърхност (зимна пшеница, зимен ечемик, овес, ръж, тритикале). Към неподходящите предшественици се числят рапицата, бобовите култури (соя, фасул, леща) и цвеклото, които се нападат от общи вредители. В сеитбообращенията слънчогледът трябва да се включва най-рано след 5-6 години.

Оптималните агротехнически срокове за сеитбата на слънчогледа са между 15.03-10.04 (за Южна България - 15-20.03; за черноземите в Дунавската равнина - 25.03-05.04; за крайморските райони, Североизточна България и високите полета на Югозападна България - 1-10.04).

Сеитбата се провежда при междуредово разстояние 60-70 см, вътре в реда 25-30 см, на дълбочина 5-7см. Оптималната гъстота на посева е 5000-5500 растения.

Температури < 5°С са неефективни за развитието на слънчогледа. Семената поникват за 14-16 дни, при температура на почвата в 10 см слой 10-11°С и наличие на достатъчно влага. През този период е необходима активна температурна сума от 150-160°С. Слънчогледът е студоустойчива култура. Младите растения понасят без проблем отрицателни температури от порядъка на -5-6°С.

Две-три седмици (15-20 дни) след фаза поникване растенията започват да формират двойки листа. През фазите втори-четвърти чифт листа се залагат репродуктивните органи. Междуфазният период поникване - начало на образуване на съцветие протича средно за около 50 дни при необходима активна температурна сума около 750°С.

У нас вегетационният период на среднозрелите сортове слънчоглед е около 130-140 дни. Необходимата активна температурна сума за развитието на слънчогледа (от фаза поникване до настъпване на техническа зрелост) е между 2500°С - 2800°С, а общият водоразход през вегетацията - 320-480 куб.м/дка.

Слънчогледът се напада от редица неприятели

Сериозни повреди по слънчогледа нанасят телените и лъжетелените червеи, сивият царевичен хоботник, сивия цвеклов хоботник, нощенките (подземни и надземни) и др..

Телените червеи са ларвите на твърдокрилите насекоми от сем.Elateriade. Ларвите повреждат засетите семена, унищожават зародиша, кълновете, кореновата система и подземната част на стъблото на растенията. Те започват да се хранят при температури около 12°С.

Повишават своята активност при температури от порядъка на 14 - 17°С и при влажност на почвата > 65-67% от ППВ (пределна полска влагоемност). Оптимални условия за развитие на ларвите се създават при температури между 17°С - 20°С и съдържание на влага в почвата >70% от ППВ. ПИВ (праг на икономическа вредност) за телените червеи при слънчогледа е: при сеитба до 10 април - 5 бр. ларви на 1 кв.м; при сеитба след 10 април - 3 бр. ларви на 1 кв.м.

Борбата с телените червеи е трудна поради скрития начин на живот на вредителя. Тя се провежда чрез агротехнически мероприятия: качествени почвообработки, борба с плевелната растителност, правилно сеитбообращение, сеитба в оптимални агротехнически срокове. При по-дълбока сеитба на семената фаза поникване при слънчогледа се удължава, което повишава риска за повреди.

Химическа борба срещу телените червеи се провежда чрез обеззаразяване на семената и чрез внасяне на гранулирани препарати със сеитбата на слънчогледа, когато плътността на ларвите надвишава ПИВ.

Лъжетелени червеи (чернотелки) - Tenebrionidae, ларвите на чернотелките живеят в почвата на дълбочина 1-3 см и нанасят повреди по младите растения. Повредите не се различават от тези - нанесени от телените червеи. Чернотелките са приспособени да се развиват при по-сухи условия. При висока почвена влажност > 85-90% от ППВ значителна част от ларвите загиват. Сериозни повреди по слънчогледа причиняват ларвите на царевичната чернотелка (Pedinus femoralis). След презимуване нейното развитие съвпада с поникването на семената.

Борбата с лъжетелените червеи е аналогична на тази, която се провежда срещу телените червеи.

Сив царевичен хоботник - Tanymecus dilaticollis. Повреди нанасят възрастните индивиди. През пролетта, при температура на почвата над 8-10°С, бръмбарите се предвижват към повърхността на почвата.

След поникване на слънчогледа царевичният хоботник минава в слънчогледовите посеви. Хоботникът е най-опасен в началните фази от вегетацията на растенията.

Той прегризва младите кълнове и стъблата под повърхността и над повърхността на почвата, изгризва първите същински листата (от листата остават само централните нерви). С появата на трета-четвърта двойка същински листа опасността от сериозни повреди преминава. ПИВ > 2 бр.възрастни на 1 кв.м във фаза поникване; 5-6 бр.възрастни на във фаза 4-5-и лист.

При сухо и топло време през пролетта царевичният хоботник се храни активно и нанася сериозни повреди по слънчогледа.

Борба - с агротехнически мерки. Третиране с инсектициди се провежда при масова поява на хоботника при на поникване на слънчогледа.

Сив цвеклов хоботник - Tanymecus paliantus; Черен цвеклов хоботник - Psalidium maxillosum). Цвекловите хоботници нанасят повреди, подобни на тези на сивия царевичен хоботник и имат същите праговете на икономическа вредност. За разлика от сивия царевичен хоботник те имат по-дълъг цикъл на развитие (над две години).

Сериозни повреди по слънчогледа причиняват представителите от сем нощенки - Noctuidae. Насекомите от това семейство са активни главно през нощта, откъдето носят името си. Вредят ларвите (гъсениците) на нощенките, особено тези от последните възрасти (от трета до шеста възраст).

Подземните нощенки повреждат основно подземните части на растенията, а надземните нощенки - листата, бутоните, съцветията и др. Повредите по слънчогледа се причиняват главно от гъсениците от първото поколение на подземните нощенки. Гъсениците след трета възраст прегризват младите слънчогледови растения в основата, под и над и повърхността на почвата.

Вследствие на нанесените повреди голяма част от растенията загиват.

ПИВ на подземните нощенки при слънчогледа е 2 гъсеници от трета възраст на 1 кв. м.

От надземните нощенки опасен вредител по слънчогледа е памуковата нощенка - Heliоthis obsolete. Гъсениците нагризват листата, като ги скелетират, преминават по съцветията, изгризват вътрешността им, а по-късно се вгризват в семената.

Борба - с агротехнически мерки. С дълбоката оран се унищожава голяма част от какавидите на памуковата нощенка. Третиране се провежда срещу ларвите от I възраст. Няма определен ПИВ.

От листните въшки най-вредни за слънчогледа са бобовата (цвеклова) листна въшка - Aphis fabae и малката сливова листна въшка - Brachycaudus helichrysi. ПИВ за тези вредители е 10 - 20 % нападнати растения.